Правилата на доброто приятелство между Детето и Кучето

Много често, когато се появи наследникът, в семейството вече има домашен любимец – Куче. А още по-често срещано е детето само да пожелае да му вземем приятел – Куче. Това е чудесно! Такова съвместно съжителство винаги има огромен позитив, дори и първоначално да не осъзнаваме какъв точно е той.

Редица проучвания са проведени по темата и те показват, че самото присъствие на куче в живота на децата ги прави по-фокусирани, по-спокойни и по-малко агресивни. Привързаността към животното помага на детето да развие съпричастност и по-лесно да се социализира.

>>> Кучето и зимата

Въпреки всички положителни аспекти на комуникацията между деца и кучета, специалистите съветват тя да се осъществява само под строгия надзор на възрастни. И тяхната основната задача е правилно да разберат и вземат предвид поведенческите особености както на кучето, така и на детето.

Днес ще поговорим за това как да научим детето и кучето да се отнасят правилно едно към друго, така че съвместните им игри винаги да са забавни и най-главното – безопасни.

>>> Защо кучето ни събужда през нощта?

Кучето е много умно същество. Да не забравяме обаче, че преди всичко, то следва своите животински инстинкти.

„Кучетата говорят, но само с онези, които умеят да слушат.“

Орхан Памук

Да, те ни казват всичко, но чрез езика на своето тяло. А ние, хората, не винаги забелязваме сигналите. Поради тази причина дори не допускаме, че нещо безобидно за нас, за него може да се окаже стресиращо и даже заплашващо.

Не можем да очакваме от невръстните си деца, да вземат под внимание, когато кучето показва, че нещо не му е приятно. Ето защо те имат нужда от помощта на своите родители, които да му обяснят как правилно да разпознават сигналите, които техният любимец им изпраща.

Учените от ветеринарни университети в света, отчитайки както детската, така и кучешката психология са стигнали до няколко основни правила за организираните на безопасна комуникация между децата и кучетата. Те са на мнение, че трябва да изградят определени навици и в двете страни.

Да видим кои са тези полезни навици?

На първо място, трябва да подходим с търпение и внимание към детето си и да му обясним, че кученцето не е плюшена играчка, а живо същество и е съвсем естествено то да изпитва страх и болка. За това, трябва да се отнасяме към него с много обич и внимание.

В игрите си детето не бива да го прегръща през врата или да го тупа с ръка по главата. Въобще всички директни и резки движения към главата на кучето го плашат и то може да реагира. Защото приема това като опасност за себе си.

Препоръчително е никога да не оставяме детето и кучето без надзор. Децата все пак са деца и не виждат света като нас, възрастните. Те може да не разпознаят сигналите, които кучето показва. Освен това, специалистите обръщат внимание, че не е достатъчно веднъж да обясним правилата на общуване. Те трябва да се практикуват непрекъснато и най-важен тук е личния пример на самите родители.

Не бива кучето да се дърпа за опашката, за ушите или за крачетата. Не бива да се скубе козината или да му се причинява нещо подобно. Това е болезнено за него.

В съвместните игри детето не бива да тича директно към кучето или да го прескача. Както и да вика и пищи в близост до него. Слухът на кучето е в пъти по-чувствителен от човешкия и силните шумове може да го изплашат.

Когато кучето спи, не е добре да се стряска. То се нуждае от повече време за отдих. Понякога това е между 12-14 часа. Ако не получава необходимото спокойствие за сън, то ще се намира в състояние на продължителен стрес и това, в крайна сметка, ще се отрази на неговото поведение.

Също така, не е желателно да се посяга към храната или водата на кучето. Особено когато се храни. То, следвайки своя див инстинкт, няма да приеме това като забавление. Нормално е да пази храната си.

Същото важи и за играчките на животинчето, леглото или одеалцето му. За него това е собствена територия и то ще я пази много зорко.

И накрая, нека обобщим в 10 точки:
  1. Постоянно наблюдение на общуването на детето и кучето.
  2. Възпитание и обучение в правилно поведение както на кучето, така и на детето.
  3. Леглото, купичките за храна и вода, също и играчките на кучето, са негова строго пазена „територия“. Обяснете внимателно това на детето си.
  4. На кучето не се позволява достъп до играчките и вещите на детето.
  5. На детето трябва да обясним да се отнася към кучето с обич, без резки и груби движения.
  6. Нека съвместните им игри бъдат по-спокойни. Например, търсене на скрит предмет.
  7. Детето и кучето не трябва да си пречат по време на хранене.
  8. Детето и кучето не бива едно от друго да взимат вещи или играчки.
  9. Не бива да се дава команда на кучето да контролира или охранява детето.
  10. Необходимо е да опознаем много добре езика на тялото и поведението на кучето, за да можем да разпознаваме по-лесно неговото настроение.

Всичко в този свят може да бъде хубаво. Нужни са само две неща: обич и търпение. Приятелството между детето и неговото куче възпитава именно в това.

Кучето не се интересува дали си богат или беден, умен или глупав. Дайте му сърцето си и то ще ви даде своето.“ Джон Гордан.

Последвайте страницата ни във Facebook Chill Pet Care за още интересни факти от света на домашните любимци.

Правилата на доброто приятелство между Детето и Кучето

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *