Толкова старание и креативност влагаме в избора на име за нашето котенце. Понякога ни отнема дни. Търсим го да е звучно, да е оригинално, да има символика. И накрая какво? Повтаряме го по сто пъти, а писаната хич и не чува. Даже и ухото не си помръдва.
А дали наистина котето познава своето име?
Преди време попаднхаме на едно изследване, публикувано в списание Scientific Reports, което даваше отговор на този въпрос. Решихме да го разгледаме отново и да споделим какво научихме.
>>> 22 февруари в Япония е ден на котката
Обяснението, както вече вече стана дума, е научно и идва от Япония. В Sophia University в Токио Ацуко Сайто заедно със свои колеги си поставили за цел да разберат дали котките умеят да различават думите. Същият този екип по-рано установил, че домашните котки умеят да разпознават гласа на своите стопани. Сега решили да наблюдават поведението на определен брой животинки и установили, че наистина те реагират, когато ги повикат по име. При това различават своето име сред думи, които си приличат. И не само това. Котките ще реагират даже ако ги повика напълно непознат глас. Когато чували своето име котките помръдвали ушички, махали с опашка, обръщали глава. Понякога може да отврърнат с мяукане или мъркане, но само толкова. След това ще продължат да се занимават с нещо друго, което е привлякло интереса им.
Изводът
Екипът провел експеримента счита, че котките асоциират своето име с някаква приятна или вкусна награда. И съвсем логично бързо губят интерес, когато не я получат. А може да си мислят, че нещо лошо са направили и ние искаме да им се скараме. Казано по друг начин те познават името си, разбират че се обръщаме към тях, но не го свързват със себе си. Вероятно в техните представи името им означава „миличко, ела да те погаля“ или „хей, нося ти лакомство“. Всъщност това е много удобно, не мислите ли? Ако пък имаме намерение да им направим забележка за някоя пакост, то е много по-добре да се направят, че не ни чуват изобщо. Ама че хитруши!
>>> Как да направим сами играчки на котето?
„Мисля, че котките свързват имената си с някаква награда или наказание и едва ли осъзнават, че имената им са свързани с тях. “
„Няма доказателства, че котките са способни да осъзнават себе си като нас, така че разбирането им за имената им е различно от нашето.“
Ацуко Сайто
Учените са склонни да приемат, че котките са в състояние да разбират своите стопани. Освен това те са възприемчиви, но не винаги са склонни да показват, че умеят това и много често ни ингорират.
Така че да знаете,
когато следващия път извикате на Писана да слезе от масата и тя не реагира, не е защото не разбира, че говорите на нея, а защото чисто и просто е решила, че „наградата“ нито е приятна, нито вкусна.
А може и да имат свои причини да не ни обръщат внимание. Например в този момент Пухчо е зает с нещо много по-интересно и съвсем съзнателно ни пренебрегва. И проблемът изобщо не е в това, че не си знае името. Проблемът е в това, че ние се „осмеляваме“ да го занимаваме с „маловажни неща“ в грешния момент.
Това е!
Бъдете с нас и във Facebook, за да научавате всичко за вашия любимец. Последвате ни на Chill Pet Care.